200 шивачки чакат заплати от половин година

13 юли 2015. Фрапиращ случай на трудова експлоатация се разиграва в Лом.

Близо 200 шивачки от градчето от половин година не са виждали заплати, а на всичкото отгоре останали без работа през май. Фирмата, в която работели, не само че ги съкратила, а дори не им изплатила забавените с месеци дължими възнаграждения, съобщи Нова телевизия.

На жените било обещано, че ще получат парите си в петък, но това така и не се случило. "Ние трябва да умираме от глад, а някои жени сме работили по 24 часа, само и само да се изпълнят поръчките", оплака се Наташа Василева, която работила близо седем години в италианската шивашка фирма.

Тя трябва да получи близо 2000 лева от недобросъвестните си работодатели. Повече от три месеца хладилникът на жената е празен. Тя и двете й деца разчитат единствено на заплатата на съпруга й, за да оцелеят. Наташа вече е завела иск срещу фирмата в Районния съд в Лом.

За колежката й Таня Дикова не само гладът е страшен. Тя няма средства, за да си купува лекарствата за тежко заболяване, от което страда. Цената им е 100 лева на месец, с които не разполага. Тя трябва да получи близо 1000 лева от фирмата.

Всеки месец от банка, към която има кредит, също я притискат. Семейството й разчита на собствено производство, за да не гладува, тъй като преди месеци съпругът й също се озовал на улицата. В семейството на Мая Иванова положението също не е розово.

"Трудно е, ние сме петчленно семейство, плащаме си сметките, но човек трябва да си вземе парите, които е изработил и които му се полагат", коментира жената. От българското представителство на фирмата твърдят, че очакват превод от Италия. Оттам обаче не уточняват кога парите ще бъдат получени.

В-к „Новинар“

Италиански частен инвеститор съкращава 200 шивачки в Лом

20 март 2015. 200 шивачки от Лом са останали без работа по вина на италиански частен инвеститор. Италианската фирма"Манифактура - форте" е регистрирана в Лом преди 10 години. Изработва различни облекла за европейския пазар. На 25 февруари им казват, че до 23 март излизат в платен годишен отпуск. На 4 март обаче те разбират, че ще бъдат съкратени. Причината – нямало работа.

Януари, февруари, вече март не сме вземали заплати. Няма откъде да плащаме – няма изход, къде да ходим, принуждаваме се да се бесим, казва една от шивачките. Друга разказва, че за последно е взела заплата на 28 януари и ѝ е спрян токът, спряна е водата. Децата ни са свикнали с неспособността ни да се грижим за тях и вече дори не питат, тъжно казва трета жена.

Оказа се, че някои от шивачките идват на работа пеша – по 5 до 8 километра. Искаме си заплатите, настояват те и обясняват, че са работили и извънредно. Друга шивачка се оплака, че са подложени на тормоз от банките, които си търсят кредитите. Сред работниците има и цяло семейство, което остава без доходи.