"Беднотията е абсолютна, хората са подтиснати.
Чудо е как оцеляват, добре че някои имат възрастни родители, които им помагат с
последните си левчета от пенсиите", казва Ектерина Биджева, продавачка в
магазин в село Анево. В специален червен тефтер жената реди касовите фишове от
покупките на останалите без заплати работници.
"Лимитът за вересията е само за хранителни стоки
до 50 лева. Цигари и алкохол не даваме, без да се плаща. Някои са задлъжнели
още от юни, други пък като им дадоха наскоро парите си върнаха борчовете, но
още им остана", обяснява Екатерина.
Семейството на Елена и Митко например имат да връщат
още 6,17 лв. от ноември, а пък последната им сметка е за два хляба от 80 ст.,
боза от 1,10 лв. и мандарини на същата цена, взети на вересия.
"Хората купуват най-евтиното, само и само да има
какво да сложат на масата. Ако са натрупали над 50 лева, можем да дадем само
хляб, собствениците имат разноски, но влизат в положение", обяснява
Екатерина. Не всички бакалии в Сопот и селата са благосклонни към хората в
безизходица.
"Бях на стачката пред завода,
когато 18-годишната ми дъщеря, бременна в седмия месец, се обади, че не се
чувства добре. Помоли да й купя шоколад и натурален сок. Отидох до магазина,
поисках тези продукти, един хляб и две свещи, защото ни беше спрян тока заради
неплатени сметки. Когато разбра, че няма да платя, продавачката ми каза, че не
може повече да ми дава на вересия. Много задължения съм натрупала. Поисках поне
да взема двете свещи, защото сме на тъмно. Не получих и тях. Когато излязох от
магазина, плаках със сълзи и на глас от мизерията, ужаса и безпътицата",
разказва 52-годишната Айтен Ахмедова.
„Няма бъдеще за нас,
стачкуваме, плачем, ядем мухлясъл хляб с мас. Вечер като се приберем е студено
и тъмно. 280 души са със спрян ток отново. Какво да правим, къде да идем?“
Няма коментари:
Публикуване на коментар