(част2) Създаване на синдикална организация в частна фирма от хранително-вкусовата промишленост. Интервю с Валери Иванов

(Част1 - http://rabglas.blogspot.com/2015/08/blog-post_16.html )

За колко време беше готова регистрацията ви в „Подкрепа“?

 Бързо стана. За една седмица мисля, че всичко беше готово. Сега сме част от Федерация „Хранителна и питейна промишленост“ към КТ „Подкрепа“. За жалост регистрацията ни беше последвана от съкращаването на още един член на синдиката. И в двата случая (на съкратени синдикалисти) те са подписали молба за доброволно напускане, което е голяма глупост. Единият колега го е направил от незнание, а другият – уж за да не съкратят негов приятел, който също работи във фирмата и е със сериозни лични проблеми. Такива неща, запомнете го, не се подписват. Абсолютно на отказ.

Как реагираха колеги и собственици на новината, че има официално учредена синдикална организация във фирмата?

За синдиката се разбра веднага. Моментално се разчу. И започнаха от страна на мениджърите едни подмятания, едни привиквания на четири очи, с едни такива полугласни заплахи към останалите колеги „Не се занимавайте, това няма да го бъде, ще видите, те няма да могат да направят нищо, това са глупости, те са нелегитимни, те какво си мислят – събрали се там, ама не става работата така и т.н.“. Всичко това, разбира се, се казва устно, на четири очи и не може да се докаже.

Колегите реагираха различно – някои дори с насмешка. Ние мълчим, стискаме зъби и така.

Впоследствие започна ли да се разраства синдикатът?

Да. На фона на всичко, което се случва във фирмата, много ясно, че хора, които имат малко или много себеуважение и искат да си отстояват правата и да не бъдат тъпкани, ще се присъединят по един или друг начин. Фактът, че открито стоим, знаят ни и че след като ни беше казано, че по един или друг начин ще се разправят с нас, все още стоим там и не ни пипат – е някакъв показател в очите на колегите. Към момента в синдиката вече членуват 12 човека.

Като контраудар от страна на ръководството, един от последните му зулуми беше, че създаде друг синдикат.

Кой участва в този друг синдикат?

Там отгоре... От търговския отдел. Този синдикат е създаден, за да протака подписването на колективен трудов договор във фирмата. Подписването на колективен трудов договор (КТД) беше нашата първа инициатива. Това е първото, което трябва да направи един синдикат. Преди нашето създаване във фирмата нямаше подписан КТД. А сега не може да бъде подписан благодарение на „алтернативния синдикат“.

При сключване на КТД, той ще важи само за членовете на синдиката или за всички работници във фирмата?

Оригинално, КТД касае само членовете на синдиката. Вече допълнително към него могат да се присъединяват други работници, като се заплати сума, която е колкото и даже по-малка, отколкото годишния членски внос за участие в синдиката. Членският ни внос е 10% от трудовото възнаграждение.

Щом КТД касае само членовете на вашия синдикат, тогава другият синдикат на какво основание взима участие в преговорите?

Защото се води „страна“. Когато един синдикат внесе проект за КТД, в преговорите по подписването му участват всички синдикати, които теоретично могат да бъдат и десет различни. Едната „страна“ са синдикатите, другата „страна“ е работодателят. КТД се подписва от всички синдикални организации. В хода на преговорите по КТД те непрекъснато могат да поставят на обсъждане някоя точка от договора. А те са толкова много точки, че ако се хващат за всяка една точка, за всяка една буква... На мен още като ми казаха, че са създали друг синдикат и кои членуват в него, ми стана ясно какво целят с него. Това е схема, чрез която да саботират дейността на нашия синдикат.

Каква друга дейност развива синдикатът?

Когато се случи нещо с някой работник, без значение дали е член или не на синдиката, никога не сме си мълчали – отиваме при началника и му искаме обяснение.

Взимат ли ви на сериозно?

Да, разбира се, най-малкото, защото имат едно наум, че всеки момент може да им се случи някоя проверка. Вече няма и такива преследвания, такъв „лов на вещици“, какъвто имаше в началото.

Имате ли осигурено от работодателя място, за срещи на синдиката?

Да. По закон ни се полага такова помещение с телефон и работодателят ни го е осигурил. Помещението е без телефон или, ако има линия, няма апарат. Но това му е най-малкият проблем.

Вие ли му го поискахте или той сам ви даде такова помещение?

Естествено, че ние си го поискахме, иначе нямаше да ни го даде. Първо започнаха: „Това не е възможно, ама това как ще стане...“. Сега вече ни намериха помещение, но ни казаха, че трябва да го делим с другия синдикат. Но ние не го използваме освен за официални срещи, защото се опасяваме, че може да ни подслушват. Но все пак, сме решили, че имаме право на помещение и сме го изискали. За в бъдеще ще го използваме. Но към момента не оставяме вътре нито документи, нито нищо. Сега се събираме в един работнически стол, намиращ се близо до предприятието.

Имате ли някакви наблюдения върху тенденциите в съвременното синдикално движение в частните предприятия в България?

В големите предприятия като „Кока кола“, „Елби“, ОМК др. неминуемо се стига до създаване на синдикални организации и до подписване на колективни трудови договори. Там работят много хора и рано или късно някой се сеща, че трябва да има синдикат, че това е един начин, по който малко или много може да ти се облекчи работата. А и самите фирми в определена степен имат интерес от създаване на синдикални организации, защото заради тях, те могат да получават субсидии от Европейския съюз. Проблемът в големите предприятия е, че синдикалното ръководство е доста откъснато от членската маса и работодателят може доста по-лесно да вербува работническите лидери. Докато в малки предприятия като нашето това е доста по-трудно, ние се познаваме. И когато основавахме нашия синдикат, аз казах така: „Само да чуя, че някой от нас е викнат и са му дадени пари, ще се стига и до саморазправа. Няма да допусна някой да получи пари, за да спъва работата на синдиката и да си затваряме очите“. Затова сме се разбрали, когато имаме някаква среща с шефовете, от наша страна да отиват минимум двама човека.

Какво бихте посъветвали младите работници, които все още нямат вашия трудов и синдикален опит?

Да се интересуват повече, да правят справка какво могат и какво не могат, да изискват документи, да не подписват никакви заповеди за напускане и уволнение. Като има някакъв казус, аз проверявам в интернет. Има форуми, в които това е обсъждано. Веднага черпя опит оттам. Свалил съм си почти всички закони и гледам да ги обновявам, когато има промени в тях, най-вече Кодекса на труда. Много е респектиращо, когато цитираш някой член, а също и когато изискваш заповедите да са в писмена форма, а не устни. Също така, абсолютно незаконно е при наемане да те карат да подписваш заповед за напускане без дата.

    

/Няколко седмици по-късно В. Иванов ни информира, че са успели да сключат колективен трудов договор. Срещаме се отново, за да обсъдим новата ситуация във фирмата/

Както научихме от Вас, вече има сключен колективен трудов договор (КТД).

Да, вече има сключен КТД. Нещата вървят много добре. След подписването на КТД има повишаване на доверието на хората в синдиката ни. Утроихме членския си състав. Бяхме 12, сега сме 42-ма, с тенденция да приемаме всяка седмица нови членове.

Как се стигна до самото подписване на КТД?

Подписването дойде след продължителни преговори с ръководството на фирмата.

Кои са най-важните моменти от подписания КТД, които смятате за постижение (извън самия факт на сключен КТД)?

Самият смисъл на КТД е – надграждане на браншовия, който пък е надграждане на Кодекса на труда. Това означава, че работниците получават повече социални, парични неща отгоре. Т.е., да не е минималното и то при условията на икономическа криза, когато на много места са замразени и заплати, и всичко. Това е малко от малко, което можем да договорим за самите работници. Успяхме да се преборим за нощния труд да е малко по-скъп – ако си член на синдиката, получаваш до 60 лв. отгоре. Постигнахме и още някои други неща.  Но най-важното е, че КТД е подписан и вече имаме основата, на която да стъпим, за да искаме нещо повече. Освен това, като синдикат имаме право да изискваме актуален финансов отчет за състоянието на фирмата (ние сме го правили вече два пъти), а също и да участваме в съставянето на работните графици. Успяхме да договорим и повече дни отпуска за тези, които работят при вредни условия на труд.

Казахте, че след подписването на КТД броят на членовете в синдиката се е утроил. Как си обяснявате това?

           

Основният мотив е материалният. И другият мотив е, че синдикатът дава някаква сигурност. Защото ръководството на синдиката успя да докаже, че се грижи за хората си. След като подписахме КТД и след като предприехме ред други инициативи (например за разрешаване на проблемите със шума, горещината и лошото осветление), хората видяха, че синдикатът е нещо сериозно, че не е създаден ей така, просто да го има.

              
Последният ни въпрос е относно „Работнически глас“ – Вашите критики, мнения, съвети?

           
Влизам отвреме-навреме в блога, чета – има доста интересни материали. Като цяло много добре замислен и направен, особено интервютата. Чета ги много често. Какво да ви пожелая освен „Работнически глас“ да се разрасне, да придобие по-широка форма, а не да се чете само от запалени блогъри-симпатизанти. Да има по-широка трибуна.