380 000 работни места са загубени за 6 години в България

23 май 2015 г.. 85 големи предприятия са закрити в България между 2008 и 2013 г. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Този статистика показа изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда, предаде БГНЕС.

Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори, коментира Данев, цитиран от пресцентъра на БСК. "Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира", каза още той.

Вследствие на този процес на деиндустриализация между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.

Българи работят като роби по 70 ч. седмично във Франция

Март 2015 г. Българи  работят по 70 ч седмично селскостопански труд във Франция, като там е забранено да се полага повече от 35 часа. Затова във фишовете им пише 35. Това обявиха вчера от френската федерация на работещите в селско стопанство, които гостуват на КТ “Подкрепа”.

Имало случай, в който 15 души живеят в стая от 12 кв. м. В повечето случаи работниците сами си плащат нощувките и храната, пише в.”24часа”.

12 000 българи са работили във Франция през 2013 г., каза Бруно Ванони, международен секретар на федерацията. Много от нашите сезонни работници отказвали да се срещнат със синдикалистите от страх от шефовете си.

Мутри убиха работник на магистрала Струма

26.06.2015 Работник от София е пребит до смърт от четири мутри на лот 4 на магистрала Струма. Побоят бил извършен около 13.00 часа на строежа на магистралата в района на санданското село Левуново. 47-годишен строител направил забележка на пътуващи в "Сеат", че участъкът не е пуснат за движение и трябва да минат по заобиколен път. Тогава от колата изскочили четири мутри и се нахвърлили върху работника с ритници. Един от тях грабнал камък и го хвърлил по главата на работника. Пострадалият веднага е откаран в санданската болница, но въпреки усилията на лекарите починал заради жестоката травма на главата. "Всичко това стана за секунди пред очите на останалите работници. Тези мутри са го пребили зверски. Надявам се полицията да ги открие", каза шефът на фирмата, която строи лота, "Агромах" Методи Бачев.

За 15 години 1952 български работници са загинали при трудови злополуки

27 април 2015. За периода 2000 г. - 2014 г. са станали общо 60 708 трудови злополуки, като са загинали 1 952 български работници, информират от пресцентъра на КНСБ. Информацията е по повод предстоящото отбелязване на Международния ден на загиналите при трудови злополуки - 28 април.

Статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ) за последните три години показва, че през 2012 г. са регистрирани общо 3027 трудови злополуки, през 2013 г. - 2768, а през предходната 2014 г. - 2807. Общият брой злополуки за 2014 г. показва увеличение спрямо 2013 г. и намаление в сравнение с 2012 г. За периода 2012-2014 г. се наблюдава тенденция на увеличаване броя на смъртните злополуки от 82 през 2012 г. на 118 през 2014 г., като при осем от тях са починали жени, се посочва в съобщението.

Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2014 г. са 132 419, което е с 22 427 дни по-малко в сравнение с 2013 г. През миналата година в НОИ официално са регистрирани 3038 трудови инцидента. За трудови злополуки са приети 2807, като 2359 са станали на работното място, а 448 - при отиване или връщане от работа. Спрямо 2013 г. първите показват увеличение с 95, а вторите показват намаляване с 56.

Оперативната информация за трудовите злополуки сочи, че трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки през 2014 г. са държавното управление (173 бр.), сухопътния транспорт (169 бр.) и търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети (149 бр.). Трудовите злополуки, станали на работното място според чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, са: „Сухопътен транспорт” със 162 трудови злополуки, „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети” със 119 трудови злополуки и „Добив на метални руди” със 105 трудови злополуки.

Според данните на териториалните поделения на НОИ най-голям брой трудови злополуки за 2014 г. са регистрирани в София град - 905, Пловдив - 273 и Варна - 233, а с най-малко Разград - 22, Монтана и Ямбол - 18, и Видин - 4. Според анализа се вижда, че съсредоточаването на трудовите злополуки е в големите градове, където има по-висока заетост.

В международен аспект, по статистически данни на Международната организация на труда (МОТ), повече от 2,3 млн. работници умират ежегодно в резултат на трудови злополуки и професионални болести. Свързаните с работата смъртни случаи възлизат на 6300 дневно, като 5500 от тях са резултат от различни професионални заболявания. Тези данни отразяват огромната цена, изразяваща се в човешко страдание, която има значително въздействие върху предприятията и производителността на труда, се коментира в съобщението.

Последната линейка на София (док.филм)

13 линейки за 2 милиона жители в София…
 

Какво е да спасиш човешки живот, да регистрираш нечия смърт или да не успееш да помогнеш при сигнал за помощ?. При какви условия преминава работният ден на екипите от Бърза помощ, какво е заплащането и каква е мотивацията им да продължат?

Авторът Илиян Метев предлага автентичен поглед към изтощителната и често сломяваща работа на тричленния екип на една софийска линейка, докато членовете му обикалят, за да спасяват живот в столицата. Жертва на лошото финансиране в разпадащата се система на здравеопазването, едва 13 линейки обслужват почти двумилионния град. Въпреки, че дават най-доброто от себе си, харизматичния д-р Йорданов, медицинската сестра Мила и шофьора Пламен понякога пристигат при пациентите си с часове закъснение. Филмът проследява екипа в 48-часова смяна, позволявайки на зрителите (с помощта на камера, монтирана на таблото в линейката) да преживеят всички “възходи и падения” в отговорната им работа. Драматични ситуации – спасяване на живот или сблъсък с невнимателен шофьор – са преплетени с кратки моменти на разпускане с цигара и вицове…

Документален филм.
България, Германия, Хърватия, 2011г., 75 мин.

С участието на: д-р Красимир Йорданов, Мила Михайлова, Пламен Славков
Режисьор Илиян Метев

Как една касиерка стана „героиня на работническата класа”

На 16 март 2015 г., на 57 годишна възраст внезапно от сърдечна недостатъчност почина касиерката Барбара Еме, която се превърна в символ на борбата срещу суровия капитализъм в Германия.

Ляволибералният вестник taz публикува портрет на жената, уволнена през 2008 г. от веригата супермаркети „Кайзер” за присвояване на ... 1,30 евро. 

Историята е следната. Емели, както наричат дългогодишната касиерка, задържа в своя полза двата бона, с които е трябвало да плати на клиент за върнат стъклен амбалаж, но той забравил да си ги поиска навреме. Две инстанции на съда за решаване на трудови спорове в Берлин-Бранденбург отсъждат, че уволнението й е основателно. „Собствеността на работодателя не е на разположение на служителите, независимо от размера на сумата и от продължителния трудов стаж на работника”, гласи решението на магистратите.

Накрая обаче, след общо две години и половина съдебен спор, третата инстанция обявява уволнението й за невалидно. По време на процеса Еме се бори твърдо за правата си и се превръща в пример за подражание. В някои медийни публикации дори е стилизирана като „Жана д'Арк на всички роби на наемния труд”.

Емели вдъхва кураж на много хора. Победата й пред Федералния съд по трудови въпроси преобръща представата на мнозина, че нещо подобно може да се случи: един обикновен човек да победи съдебната система, политиката и хората „там горе”. Един човек от онези, „там долу”.

Барбара Еме произхожда от работническо семейство в Мекленбург и сякаш й е било предопределено да стане касиерка в супермаркет. Дългогодишният й адвокат Бенедикт Хопман си спомня, че след оправдателната присъда клиентката му получава покана за интервюта от медии от различни страни. Телевизия „Ал Джазира”, която интервюира Еме, я нарича „героиня на работническата класа”.

Присъдата за парчето сладкиш

Заслуга на Еме е, че променя съдебната практика за уволненията за дреболии, въпреки че много юристи считат това за невъзможно. Преди съдиите се позовават на присъда от 1984 г.Тогава Федералният съд по трудови въпроси решава, че уволнението на продавачка в хлебарница, изяла изложено на витрината парче сладкиш, е законосъобразно. До появата на Емели съдебната практика в продължение на 26 години се ориентира спрямо тази благоприятна за работодателите присъда, отбелязва taz.

„Който престане да се бори, вече е загубил”, беше девизът на Емели.  

Тя не иска пари като компенсация за уволнението й, а се бори за принципи. Отхвърля всякакви сравнения. Иска си обратно работата. И я получава – 12 дни след оправдателната присъда вече работи в нов филиал на „Кайзер”, в близост до дома й, както желае, на десет минути пеша от него. Но с това каузата й не приключва.

През последните пет години Барбара Еме развива активна дейност. През 2011 г. участва на Световната конференция на жените във Венецуела. Става съавтор на две книги, канят я на публични дискусии. Пътува често до Париж, за да се среща с тамошните профсъюзи.   

Синдикалистка

Избрана е за член на председателството на фондация „Човешко достойнство и трудов свят“, когато е необходимо, придружава хора за делата им в съда.

До последния си час Емели работи на касата в супермаркета в берлинския район Хоеншьонхаузен. Хора, които са я познавали от стария й филиал, идват в новия, само и само да пазаруват при нея и да осребряват боновете си за стъклен амбалаж. Някои я молят за автографи. Колегите й, които първоначално я посрещат с недоверие, започват да й се доверяват. През 2014 г. е избрана за член на работническия съвет на предприятието.

При една среща в нейното жилище пред две години тя казва: „Аз съм обикновен човек, който се осмели да направи нещо. Нито повече, нито по-малко“. Но скромността беше излишна. Израсналата в ГДР продавачка на стоки за всекидневието става член на профсъюзите още през 1974 г., когато започва професионалното й обучение. Емели беше жена, „която познаваше обществените отношения от собствен опит”, казва адвокатът й Хопман.

От 1977 г. работи в търговията на дребно. Първоначално в източногерманската търговска верига HO, която през 90-е години на миналия век е погълната от „Кайзер”. Погледнат от този ъгъл, животът на Емели осветлява една неприятна част от най-новата германската история, пише taz. С обединението тя изпитва на собствения си гръб суровостта на капитализма. Първоначално с трудовия си договор от времето на ГДР се справя добре. Но постепенно преживява промяната на трудовия климат: по-малко работна сила и натиск за повече  ефективност, орязване на надниците и повече работни часове. Това също я насърчава да се включи през 2007 г., в разгара на финансовата криза, в стачките, организирани от синдикатите. Според нея тук се крие истинската причина за уволнението й: борбата й за правата на хората на наемния труд. Една от силно дефицитните стоки на съвременния капитализъм.

Превод, със съкращения: Хаштаг-BG