Българи работят като роби по 70 ч. седмично във Франция

Март 2015 г. Българи  работят по 70 ч седмично селскостопански труд във Франция, като там е забранено да се полага повече от 35 часа. Затова във фишовете им пише 35. Това обявиха вчера от френската федерация на работещите в селско стопанство, които гостуват на КТ “Подкрепа”.

Имало случай, в който 15 души живеят в стая от 12 кв. м. В повечето случаи работниците сами си плащат нощувките и храната, пише в.”24часа”.

12 000 българи са работили във Франция през 2013 г., каза Бруно Ванони, международен секретар на федерацията. Много от нашите сезонни работници отказвали да се срещнат със синдикалистите от страх от шефовете си.

Мутри убиха работник на магистрала Струма

26.06.2015 Работник от София е пребит до смърт от четири мутри на лот 4 на магистрала Струма. Побоят бил извършен около 13.00 часа на строежа на магистралата в района на санданското село Левуново. 47-годишен строител направил забележка на пътуващи в "Сеат", че участъкът не е пуснат за движение и трябва да минат по заобиколен път. Тогава от колата изскочили четири мутри и се нахвърлили върху работника с ритници. Един от тях грабнал камък и го хвърлил по главата на работника. Пострадалият веднага е откаран в санданската болница, но въпреки усилията на лекарите починал заради жестоката травма на главата. "Всичко това стана за секунди пред очите на останалите работници. Тези мутри са го пребили зверски. Надявам се полицията да ги открие", каза шефът на фирмата, която строи лота, "Агромах" Методи Бачев.

За 15 години 1952 български работници са загинали при трудови злополуки

27 април 2015. За периода 2000 г. - 2014 г. са станали общо 60 708 трудови злополуки, като са загинали 1 952 български работници, информират от пресцентъра на КНСБ. Информацията е по повод предстоящото отбелязване на Международния ден на загиналите при трудови злополуки - 28 април.

Статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ) за последните три години показва, че през 2012 г. са регистрирани общо 3027 трудови злополуки, през 2013 г. - 2768, а през предходната 2014 г. - 2807. Общият брой злополуки за 2014 г. показва увеличение спрямо 2013 г. и намаление в сравнение с 2012 г. За периода 2012-2014 г. се наблюдава тенденция на увеличаване броя на смъртните злополуки от 82 през 2012 г. на 118 през 2014 г., като при осем от тях са починали жени, се посочва в съобщението.

Загубените в резултат на трудови злополуки календарни дни за 2014 г. са 132 419, което е с 22 427 дни по-малко в сравнение с 2013 г. През миналата година в НОИ официално са регистрирани 3038 трудови инцидента. За трудови злополуки са приети 2807, като 2359 са станали на работното място, а 448 - при отиване или връщане от работа. Спрямо 2013 г. първите показват увеличение с 95, а вторите показват намаляване с 56.

Оперативната информация за трудовите злополуки сочи, че трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки през 2014 г. са държавното управление (173 бр.), сухопътния транспорт (169 бр.) и търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети (149 бр.). Трудовите злополуки, станали на работното място според чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, са: „Сухопътен транспорт” със 162 трудови злополуки, „Търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети” със 119 трудови злополуки и „Добив на метални руди” със 105 трудови злополуки.

Според данните на териториалните поделения на НОИ най-голям брой трудови злополуки за 2014 г. са регистрирани в София град - 905, Пловдив - 273 и Варна - 233, а с най-малко Разград - 22, Монтана и Ямбол - 18, и Видин - 4. Според анализа се вижда, че съсредоточаването на трудовите злополуки е в големите градове, където има по-висока заетост.

В международен аспект, по статистически данни на Международната организация на труда (МОТ), повече от 2,3 млн. работници умират ежегодно в резултат на трудови злополуки и професионални болести. Свързаните с работата смъртни случаи възлизат на 6300 дневно, като 5500 от тях са резултат от различни професионални заболявания. Тези данни отразяват огромната цена, изразяваща се в човешко страдание, която има значително въздействие върху предприятията и производителността на труда, се коментира в съобщението.

Последната линейка на София (док.филм)

13 линейки за 2 милиона жители в София…
 

Какво е да спасиш човешки живот, да регистрираш нечия смърт или да не успееш да помогнеш при сигнал за помощ?. При какви условия преминава работният ден на екипите от Бърза помощ, какво е заплащането и каква е мотивацията им да продължат?

Авторът Илиян Метев предлага автентичен поглед към изтощителната и често сломяваща работа на тричленния екип на една софийска линейка, докато членовете му обикалят, за да спасяват живот в столицата. Жертва на лошото финансиране в разпадащата се система на здравеопазването, едва 13 линейки обслужват почти двумилионния град. Въпреки, че дават най-доброто от себе си, харизматичния д-р Йорданов, медицинската сестра Мила и шофьора Пламен понякога пристигат при пациентите си с часове закъснение. Филмът проследява екипа в 48-часова смяна, позволявайки на зрителите (с помощта на камера, монтирана на таблото в линейката) да преживеят всички “възходи и падения” в отговорната им работа. Драматични ситуации – спасяване на живот или сблъсък с невнимателен шофьор – са преплетени с кратки моменти на разпускане с цигара и вицове…

Документален филм.
България, Германия, Хърватия, 2011г., 75 мин.

С участието на: д-р Красимир Йорданов, Мила Михайлова, Пламен Славков
Режисьор Илиян Метев

Как една касиерка стана „героиня на работническата класа”

На 16 март 2015 г., на 57 годишна възраст внезапно от сърдечна недостатъчност почина касиерката Барбара Еме, която се превърна в символ на борбата срещу суровия капитализъм в Германия.

Ляволибералният вестник taz публикува портрет на жената, уволнена през 2008 г. от веригата супермаркети „Кайзер” за присвояване на ... 1,30 евро. 

Историята е следната. Емели, както наричат дългогодишната касиерка, задържа в своя полза двата бона, с които е трябвало да плати на клиент за върнат стъклен амбалаж, но той забравил да си ги поиска навреме. Две инстанции на съда за решаване на трудови спорове в Берлин-Бранденбург отсъждат, че уволнението й е основателно. „Собствеността на работодателя не е на разположение на служителите, независимо от размера на сумата и от продължителния трудов стаж на работника”, гласи решението на магистратите.

Накрая обаче, след общо две години и половина съдебен спор, третата инстанция обявява уволнението й за невалидно. По време на процеса Еме се бори твърдо за правата си и се превръща в пример за подражание. В някои медийни публикации дори е стилизирана като „Жана д'Арк на всички роби на наемния труд”.

Емели вдъхва кураж на много хора. Победата й пред Федералния съд по трудови въпроси преобръща представата на мнозина, че нещо подобно може да се случи: един обикновен човек да победи съдебната система, политиката и хората „там горе”. Един човек от онези, „там долу”.

Барбара Еме произхожда от работническо семейство в Мекленбург и сякаш й е било предопределено да стане касиерка в супермаркет. Дългогодишният й адвокат Бенедикт Хопман си спомня, че след оправдателната присъда клиентката му получава покана за интервюта от медии от различни страни. Телевизия „Ал Джазира”, която интервюира Еме, я нарича „героиня на работническата класа”.

Присъдата за парчето сладкиш

Заслуга на Еме е, че променя съдебната практика за уволненията за дреболии, въпреки че много юристи считат това за невъзможно. Преди съдиите се позовават на присъда от 1984 г.Тогава Федералният съд по трудови въпроси решава, че уволнението на продавачка в хлебарница, изяла изложено на витрината парче сладкиш, е законосъобразно. До появата на Емели съдебната практика в продължение на 26 години се ориентира спрямо тази благоприятна за работодателите присъда, отбелязва taz.

„Който престане да се бори, вече е загубил”, беше девизът на Емели.  

Тя не иска пари като компенсация за уволнението й, а се бори за принципи. Отхвърля всякакви сравнения. Иска си обратно работата. И я получава – 12 дни след оправдателната присъда вече работи в нов филиал на „Кайзер”, в близост до дома й, както желае, на десет минути пеша от него. Но с това каузата й не приключва.

През последните пет години Барбара Еме развива активна дейност. През 2011 г. участва на Световната конференция на жените във Венецуела. Става съавтор на две книги, канят я на публични дискусии. Пътува често до Париж, за да се среща с тамошните профсъюзи.   

Синдикалистка

Избрана е за член на председателството на фондация „Човешко достойнство и трудов свят“, когато е необходимо, придружава хора за делата им в съда.

До последния си час Емели работи на касата в супермаркета в берлинския район Хоеншьонхаузен. Хора, които са я познавали от стария й филиал, идват в новия, само и само да пазаруват при нея и да осребряват боновете си за стъклен амбалаж. Някои я молят за автографи. Колегите й, които първоначално я посрещат с недоверие, започват да й се доверяват. През 2014 г. е избрана за член на работническия съвет на предприятието.

При една среща в нейното жилище пред две години тя казва: „Аз съм обикновен човек, който се осмели да направи нещо. Нито повече, нито по-малко“. Но скромността беше излишна. Израсналата в ГДР продавачка на стоки за всекидневието става член на профсъюзите още през 1974 г., когато започва професионалното й обучение. Емели беше жена, „която познаваше обществените отношения от собствен опит”, казва адвокатът й Хопман.

От 1977 г. работи в търговията на дребно. Първоначално в източногерманската търговска верига HO, която през 90-е години на миналия век е погълната от „Кайзер”. Погледнат от този ъгъл, животът на Емели осветлява една неприятна част от най-новата германската история, пише taz. С обединението тя изпитва на собствения си гръб суровостта на капитализма. Първоначално с трудовия си договор от времето на ГДР се справя добре. Но постепенно преживява промяната на трудовия климат: по-малко работна сила и натиск за повече  ефективност, орязване на надниците и повече работни часове. Това също я насърчава да се включи през 2007 г., в разгара на финансовата криза, в стачките, организирани от синдикатите. Според нея тук се крие истинската причина за уволнението й: борбата й за правата на хората на наемния труд. Една от силно дефицитните стоки на съвременния капитализъм.

Превод, със съкращения: Хаштаг-BG

4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията

11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.

Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.

Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.

Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.

Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.

През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.

При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.

Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.

Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.

В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”

В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.

За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.

Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.

В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.

На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.

Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”

После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”

Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.

Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.

Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....