4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията

11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.

Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.

Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.

Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.

Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.

През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.

При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.

Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.

Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.

В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”

В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.

За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.

Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.

В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.

На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.

Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”

После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”

Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.

Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.

Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....

Италиански частен инвеститор съкращава 200 шивачки в Лом

20 март 2015. 200 шивачки от Лом са останали без работа по вина на италиански частен инвеститор. Италианската фирма"Манифактура - форте" е регистрирана в Лом преди 10 години. Изработва различни облекла за европейския пазар. На 25 февруари им казват, че до 23 март излизат в платен годишен отпуск. На 4 март обаче те разбират, че ще бъдат съкратени. Причината – нямало работа.

Януари, февруари, вече март не сме вземали заплати. Няма откъде да плащаме – няма изход, къде да ходим, принуждаваме се да се бесим, казва една от шивачките. Друга разказва, че за последно е взела заплата на 28 януари и ѝ е спрян токът, спряна е водата. Децата ни са свикнали с неспособността ни да се грижим за тях и вече дори не питат, тъжно казва трета жена.

Оказа се, че някои от шивачките идват на работа пеша – по 5 до 8 километра. Искаме си заплатите, настояват те и обясняват, че са работили и извънредно. Друга шивачка се оплака, че са подложени на тормоз от банките, които си търсят кредитите. Сред работниците има и цяло семейство, което остава без доходи.

За черния залък (документален филм за миньорите в България)

Eдно миньорско селище бавно загива. Преди години Брежани е важен въгледобивен център в Пиринския край с 3 хиляди миньори в местната мина. От мината вече няма и следа, а миньорските блокове са смълчани и самотни като ненужен къс от настоящето.

Сериозен инцидент с човешки жертви затваря за месеци действащия рудник “Ораново” в близкия град Симитли.

Каква е цената на миньорския залък? Ще има ли по-голяма сигурност за миньорите? Могат ли да разчитат на въгледобива за препитанието си в община Симитли? Ще се стабилизира ли въгледобивният сектор? На тези и други въпроси търсят отговори създателите на филма.

Автор на филма е Николай Янев, режисьор – Елвира Илиева, а монтажът е дело на инж. Владимир Анастасов. Излъчен по БНТ на 2 декември 2013 г.

Смърт в мина “Оброчище”, където синдикалната дейност е забранена

Един човек загина, а друг беше ранен при срутване на земна маса в мина “Оброчище” край Добрич вчера (7 април 2015). Инцидентът е станал на около 350 метра под земята.

Земната маса в мината се срутила смъртоносно върху 39-годишния Гюлент Акив. Останалите работници са били изведени от мината, а втората смяна, която трябваше да започне работа в 15 часа, не беше пусната в рудника. Над 200 души работят в мангановата мина, която се намира в землището на с. Църква.

Миньорите, които влязоха за първи път след инцидента в галериите заради страха си не пожелаха да коментират нищо пред екипа на БНТ. Други се скриха в домовете си, пак с обяснението, че ги е страх за хляба им. Един единствен миньор разказа, че в третата по големина в света мина за добив на манган заплатата е 560 лева, а за синдикати работниците там дори не са и чували.

Собственик е едноличното акционерно дружество “Евроманган”, а собственикът на капитала е регистриран в Кипър, сочи търговският регистър. 

БНТ

Стачка в човекомелачката "Язаки - България"

04.03.2015. Работници започнаха ефективна стачка в най-голямото предприятие в Ямболска област и едно от най-големите в страната -„Язаки България" град Ямбол, съобщиха от КТ „Подкрепа".

В предприятието работят близо 4 хиляди души.

Стачката започна в 6 часа тази сутрин и в нея също участват членове на синдикалната секция на КТ „Подкрепа".

Стачката е следствие продължаване на тежките нарушения на Кодекса на труда, констатирани от Инспекцията по труда, бруталните действия по блокиране на стачката и непостигане на резултат от неколкократните преговори с работодателя по основните искания, подчертават от синдиката.

Стачкуващите има шест искания: Увеличение на основните работните заплати с 50% чрез включване на допълнителното нормено заплащане „бонус ефективност" в нея, с което да се прекрати нарушението на чл. 247 от Кодекса на труда - основна заплата на повременно заплащане и допълнително заплащане на норма;

Премахване на дискриминационното отнемане на част или на цялото от допълнителното заплащане при болнични три и повече дни месечно, с което работодателят фактически си удържа парите за болнични;

Въвеждане на допълнително заплащане за работа на три смени;

Въвеждане на допълнително заплащане за работа на сумирано изчисляване на работното време;

Осигуряване на условия за синдикална дейност - повече от три години синдикалната секция на КТ „Подкрепа" в дружеството е извън предприятието, и подписване на колективен трудов договор.

Извършените преди празниците уволнения на синдикални членове и бруталното нарушаване на закона и обругаване на синдиката за справедливите и законните му искания чрез противозаконни действия - контраподписка, събирана с насилие над тежко експлоатираните работници и множеството платени публикации преляха чашата и направиха по-нататъшните преговори проблемни на този етап, отбелязва се в съобщението на пресцентъра на КТ „Подкрепа".

Заплахите на работодателя, че може да закрие производството, както и масовите му платени публикации за постижения му в масмедиите, не могат да се сравняват с тежкото износване на работниците - физически и психически, доказателство за което е, че за 8 години съществуване на дружеството - 8000 души са напуснали предприятието, допълва се още.

"Човекомелачката „Язаки България" трябва или да спазва трудовите стандарти и да заплаща достойно труда или да спира. Крайно време е управляващите да разберат, че не може да има заетост на всяка цена и да престанат да я толерират като раздават награди, а в същото време си затварят очите за тежките нарушения и експлоатация в предприятията", призовават от КТ "Подкрепа".

Междувременно грубото погазване на трудовото законодателство в "Язаки" продължава - на част от машините, един час след началото на стачката работодателят е организирал локаут в нарушение на чл. 20 и 21 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, въпреки подписаното споразумение по чл. 14 от същия закон, уточняват синдикатите.

Конфедерацията на труда „Подкрепа" твърдо застава зад справедливите искания на синдиката и работниците и апелира цялото общество да подкрепи борбата за достоен труд и заплащане в „Язаки България", заключават от „Подкрепа".

News.bg

Италиански инвеститори унижават българска шивачка

Бившата работничка в благоевградския цех за обувки на италианеца Пиеро Агустини - Диана Делева, поиска думата в „Струма”, за да разкаже за трудовата злополука, която претърпяла. Ето какво заяви тя:

„На 12-и май 2014 г. дупчех обувки и слагах капси. Машината е свързана с компресор, но педалът беше счупен и около 11.45 часа се получи някакво заяждане. Машината падна и капсата проби пръста на ръката ми и излезе навън. Изпитах адска болка, потече кръв, притиснах пръста и веднага отидох в болница ПУЛС, където бях приета по спешност и оперирана.

През август се наложи да бъде направена втора операция за премахване на нокътя, защото се беше инфектирал. Когато представих болничния лист в предприятието, ми казаха да подам молба за напускане, иначе ще ме уволнят. Бяха недоволни, че инцидентът бе определен като трудова злополука. Аз им казах, че ще си търся правата в съда и след като ми свършиха болничните, пуснах молба за неплатен отпуск.

Няколко пъти ми се обажда по телефона Пиеро Агустини, който започна да ме обижда, наричаше ме „путана“, „мерда“ и „мунец“. Заплаши ме да не се обаждам в полицията, тъй като имал връзки там и в прокуратурата, защото той ги обувал. След заканите последва предложение от 1000 лв. Не се поддадох на натиска и заведох дело за обезщетение в съда.

Първото заседание беше на 5-и ноември, а на 9-и декември получих заповед за уволнение. Бившите ми работодатели се бяха постарали да сплашат колежките ми, които под страх от уволнение подписали декларации, че не искат да работя с тях. Била съм недисциплинирана, говорила съм по телефона и др.

В „Пиерик шус” започнах работа през 2008 г. На 50-те шивачки се плаща минималната работна заплата, работим от 7.30 часа до 18 часа. Условията на труд  нямат нищо общо с европейските стандарти - няма топла вода, няма отдушници и лепилото се изпарява в устата ти. Оплаквали сме се в Инспекцията по труда, но в повечето случаи си затварят очите. След тяхна проверка все пак бяха сменени отдушниците, но последва наказателна акция. Спираха ни по 50 лв. от заплатите в продължение на 3 месеца. Шефката на цеха Маргарита Симеонова каза, че трябва да се изплатят отдушниците. Почти всеки месец се налагат глоби по 50 лв., без да се дава обяснение. Работничките събирахме всеки месец по 2 лв., за да платим на чистачката”, твърди Диана Делева.

33-годишната жена е от Гоце Делчев, но живее в Благоевград. Има 11-годишен син, който във времето, когато се лекувала, бил гледан от баща си. В момента е безработна и търси вариант да се издържа.

На първа инстанция Диана Делева спечели делото срещу италианската фирма, която съди за причинените увреждания. Тя претендираше за 10 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, и за имуществени вреди в размер на около  80 лв. за лекарства и медицински услуги.

От италианската фирма оспориха исковете с аргумента, че злополуката е по вина на самата работничка в резултат на груба небрежност от нейна страна.

В хода на делото е извършена съдебно-техническа експертиза, според която машината за поставяне на капси е била изправна по отношение на капсуловането, но не е била достатъчно обезопасена - нямало предпазни капаци. Заключението на вещото лице е, че при обработването работничката е натиснала педала в момент, в който лявата й ръка се е намирала в опасната зона на работещата машина.

В хода на делото са разпитани като свидетели работници от цеха, които твърдят, че колежката им била разсеяна и бригадирката й правила често забележки. Съдия Таня Маркова прецени, че фирмата е отговорна за злополуката и я осъжда да заплати на пострадалата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 27 лв. имуществени, както и да покрие съдебни разноски за около 1000 лв.

Диана Делева обжалва на втора инстанция размера и на обезщетението и е готова да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, ако се наложи.

struma.bg

В „ЯЗАКИ“ СМЕ КАТО В ЗАТВОР (разказ за условията на труд в „Язаки-Ямбол“)

„Там сме като в затвор. Работната ни седмица е шест дни на три смени, а понякога и без почивни дни. Работим повече от 8 часа, без допълнително възнаграждение. Практиката е при провинение – незакачен бадж, сядане и др. – отговорниците да раздават жълти картони и тогава ни лишават от бонуса, който вземаме за извършената  работа. Ако това се случи в края на месеца наказанието важи два месеца,“ коментираха работници. Червеният картон означавал директно предупреждение за уволнение. Другият вид наказания  били давани за допуснати технологични грешки. „Един да сгреши, страдат всички, а след това започва разследване кой е допуснал грешката по технологичната линия и настройват хората един срещу друг“ коментираха още работниците.

В завода не се допускало развиване на синдикална дейност, макар че с големи усилия и много нежелание от ръководството, вече има синдикална организация – тази на КТ „Подкрепа“. Веднъж една синдикална структура е била унищожена, чрез уволнение на членовете й.

http://business-sliven.eu