29 миньори са загинали през последните 11 години в България

29 миньори са загубили живота си след инциденти в мините, където са работели, за последните 11 години.

Черната статистика започва през 2002 г., когато през октомври 49-годишен работник попада между два булдозера в рудник „Трояново-Север” на „Мини Марица-изток” АД. Четири месеца по-късно 44-годишният Байрям Аптиш е премазан от вагонетка в маданския рудник „Петровица”. През април 2003 г. 39-годишен миньор загива при срутване на скална маса в рудник „Дружба”, в град Лъки.

От септември 2003 г. до август 2004 г. загиват трима миньори при сходни инциденти – били са затрупани след срутвания. Това се случва в рудник „Джурково”, мина „Черно море” и мина „Пирин”.

15 месеца минават без фатални инциденти, когато през ноември 2005 г. в рудник към „Горубсо” - Кърджали, загива 47-годишен миньор при случайно задействан взрив. Четири месеца по-късно сходен инцидент отнема живота на миньор в рудник „Джурково” край Лъки. Юни следващата година е фатален за 47-годишен майстор миньор, който загива при зареждане на взривни дупки.

На 5 март 2007 г. взрив на газ гризу в мина „Ораново” край Симитли ранява 32 работници, по-късно от раните си умират двама от тях.
От юли 2007 г. до януари 2009 г. са били затрупани четирима миньори.

Между юни 2007 г. и януари 2012 г. различни злополуки в рудниците са отнели живота на 12 души. Във всичките случаи става дума за затрупване, взрив или падане от високо. През януари 2012 г. Инспекцията по труда в Пловдив констатира 4 нарушения, свързани с осигуряването на безопасни условия на труд в рудник на "Горубсо" - Златоград.

Последните два инцидента са през юни 2012 г. в рудник „Петровица”, където загива 51-годишен работник отново след срутване на скална маса, и на 29 септември същата година, когато в рудник „Крушев дол” на "Горубсо" - Мадан, 4 тона скална маса се откъсват и затискат 42-годишен миньор. Дружеството е санкционирано с две наказателни постановления с актове за нарушения.

В-к „Новинар“

Разказ за миньорския живот в "Ораново"

Около 200 души от селата в община Симитли работят в частния рудник "Ораново". Почти няма семейство от района, в което да няма миньор. Тези, които сега работят в рудника, не говорят за условията под земята, защото според близките им от ръководството са им забранили. Ако се затвори рудникът заради опасните условия, много от миньорите ще останат без препитание, а това е основният поминък в региона.

Миньори разказаха, че откакто рудникът е станал частен, почти не се доставят обезопасителни материали, с които да бъде защитен животът на мъжете, които влизат в галериите.

"Всичко е на магия, бош лаф, материал се получаваше, по една композиция се вкарваше на 24 часа - 11, 13 може и 15 вагона. Сега не са я вкарали сигурно откак са я купили тука" - твърди миньор.

Братът на Асен, който беше погребан вчера в родното му село Полето, каза, че му оставали само две години до пенсия. Близките все още не са решили от кого ще търсят отговорност за трагедията.

"Мъка, мъка - голяма. Млад - на 41 години, с детенце, дом, всичко... Знаеш как е" - споделя с мъка негов познат.

Само след месец другият загинал миньор - Николай, също е трябвало да излезе в пенсия. Въпреки тежките условия и жертвите, които взима рудникът, хората казват, че няма да се откажат да работят, защото друга алтернатива за препитание в района няма.

"Трябва да се работи нещо, иначе децата как ще ходят на училище, кой ще ги храни, по магазините не дават на вересия" - тревожи се миньор.

Изписаният вчера от благоевградската болница спасител Бойко Ружински, който участва в първия ден в акцията, изненадващо пристигна в рудника, за да донесе болничния си лист. Според него причина за срутването вчера беше недоброто укрепване. Днес обаче той твърдеше точно обратното, очевидно изплашен, че може да остане без работа.

"Крепи се с метал - най-здравото, което може да се крепи, най-здравият крепеж е това нещо. Общо взето за мен е добър - крепежът" - твърди Бойко Ружински.

За труда си под земята миньорите в рудник "Ораново" получават между 500 и 1000 лева на месец.

"Ей тука, като дойдеш на портала, първо се прекръстиш и тогава влизаш - е там на входа на мината пише: "С Бога напред“ - за миньора всеки ден е война - сподели още Ружински.

БНТ

Приватизацията носи смърт на миньорите от „Ораново“ (позиция на „Работнически глас“)

„Приватизация = грабеж и ликвидация“ – с такъв лозунг се включихме миналата година в кампанията за защита на БДЖ от приватизация, кампания, която продължава и до днес. Че приватизацията е грабеж и ликвидация потвърждава и историята на приватизирания през 2004 г. рудник „Ораново“. Рудникът е за добив на каменни въглища и се намира на 2 км от град Симитли. Някога тук са работили повече от 3000 души. Днес са останали само 300. Заплатите са били по над 1000 лв. Сега едва достигат 400-500 лв., които при това се изплащат със закъснение. Но в „Ораново“ приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата. През 2007 г., при две злополуки (взрив на газ гризу и свличане на скална маса) в рамките на няколко месеца, умират 4-ма работника, а много други получават тежки изгаряния. На 16 юли 2013 г. при нова тежка злополука са затрупани 4-ма работника. Официалните медии разказват: „Инцидентът е станал около 9,45 ч, когато в 64-а събирателна галерия на 160-ия метър са се свлекли кал, вода и скална маса, които са затлачили галерията и са разрушили крепежната рамка”, съобщи директорът на противопожарната служба Георги Пармаков. Свличането е откъснало четиримата работници под земята. Двама от тях са затрупани, а другите са останали от другата страна на пропадналата маса. Работниците в мина "Ораново" са започнали спасителни действия веднага след инцидента, а в 11,15 ч. подаден сигнал в полицията. Извикан е екип на минно-спасителната служба от Бобов дол, защото в “Ораново” няма - ЗАКРИТА Е СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА МУ. Започнало е подаване на въздух към затрупаните чрез водоизливна тръба и изгребване на натрупания материал.

“Два часа всички мълчат за инцидента. Разбрахме от медиите и веднага тръгнахме. Никой от ръководството не излезе да ни каже какво се е случило. Всички тук са като каторжници! Здрав труд и пълно подчинение и страх”, нареждаха през сълзи близки на миньори, пристигнали пред портала на рудника.“

И при такива очевидни факти, медиите се опитват да прикрият истината със заглавия от рода на „Кал, вода и скали погребаха миньори в "Ораново". Но не калта, водата и скалите, а приватизацията и последвалите я крайно влошени условия на труд са довели до смъртта на миньорите. Не природата, а безконтролното самоуправство на приватизаторите е главният виновник за трагедията.

Ето защо, със същата убеденост, с която твърдим, че приватизацията носи смърт на работниците, ние казваме и че работническият контрол може да осигури достойни условия на труд и живот на работниците. Стига частнически произвол, време е за работнически контрол.

Написано с кръв (репортаж за рудник „Ораново“)

/Публикуваме този репортаж на сп. „Тема“ от 2008 г., за да могат нашите читатели да добият по-ясна представа за какви условия на труд, за какъв живот става дума във и край рудник „Ораново“ в Симитли. Днес, 5 години по-късно, по нищо не личи условията да са по-различни, дори може да се каже, че са се влошили... Умишлено сме пропуснали последните два абзаца на репортажа, съдържащи безпочвени хвалби и обещания от страна на собственика на рудника и  на кмета, които не отговарят на стремежа на нашия блог да бъде „Работнически глас“. РГ/

"С тоя шум съм израснал. Къщата ми е на 30-ина метра от рудника. Тук не обичаме тишината. Млъкне ли ескалаторът, и до днес настръхвам. Въглищата за нас са всичко. Спре ли да бръмчи сепараторът, загиваме. А това е много по-страшно отколкото да пълзиш на 200-300 метра под земята, без да зърнеш по цял ден слънцето", казва 41-годишният Кирил Йосифов, докато търсим сянка в обедните горещини в двора на рудник "Ораново". Мъжът е надянал риза с дълги ръкави. Преди година лекарите му забраняват да оголва ръце и гръб на открито. Огънят го е белязал завинаги. Кирил признава, че след инцидента в рудника започнал да се стряска дори от въгленчето на димяща наблизо цигара. Но въпреки преживяното от месец и половина отново е под земята, на старото си работно място.

Кирил Йосифов е един от оцелелите миньори след аварията на 5 март миналата година, когато в рудник "Ораново" избухва газ гризу. Експлозията е на около 200 м под повърхността, а ранените са 32-ма. Аварията влиза в над 30-годишната история на рудника за кафяви въглища като най-тежкия местен инцидент.

Двама от миньорите загиват

Първият - Живко Серафимов, не успява да зърне повече слънцето. Извличат го на повърхността мъртъв. Вторият - 30-годишният Росен Найденов, умира няколко дни по-късно в болницата. Кирил е със 70% изгаряния, един от най-тежките случаи сред оцелелите.

 Броени месеци по-късно Симитли отново изтръпва. Този път аварията е причинена от свличане на земна маса, но градът отново плаща кръвен данък на рудника. Още две жени забулват вдовишки забрадки. Всички настръхват срещу новия собственик на рудника, приватизиран преди четири години като обособена част от мини "Пирин". Купувач е пернишкото дружество "Балкан МК", собственост на Станислав Тасев. Инспекцията по труда в Благоевград тогава установява повреди във вентилацията, пише предписания, налага глоби на фирмата. А шефовете обещават по 100 хил. лв. като компенсация на семействата на загиналите. До момента съпругите на Живко и Росен са получили обезщетения в размер на 70 хил. лв. с обяснението, че дори и на заможен собственик не му е лесно да извади накуп толкова пари. Днес страстите в града са се усмирили. Двете вдовици продължават да ходят на работа в шивашкия цех както преди, само че по различен начин. Местните разказват, че едната от тях вече се придвижва само с мерцедес.

Покрай двата рудника на мина "Пирин", която от години е в ликвидация, Симитли все още се смята за миньорски град, най-малкото заради ветераните си в професията и миньорските пенсии, които в тежките години спасяват от глад района. Някога цели фамилии са изкарвали хляба си в рудниците "Ораново" и "Брежани". През 80-те години в тях са се трудили 3200 души. Всяка сутрин препълнени автобуси са докарвали и работници от Благоевград, Сандански и Петрич, тъй като мината е работела с пълна пара. В близкото до Симитли село Брежани рудникът е закрит, но старите миньори продължават да копаят в земята и да вадят въглища по тъмно, за да ги продават. Издълбали са си сами странични галерии, а от професионалното им укрепление става ясно, че

тайните въглекопачи не са самодейци.  

По-възрастните се шегуват, че по времето на социализма в Брежани комунизмът е бил изграден на 100%. Столът на мината е изхранвал безплатно почти цялото село. Преди няколко години лъсва още една облага, от която кой знае колко време се е ползвало селото. След като изключват тока в мината, изгасва и електричеството във високопланинските махали на Брежани. Така изведнъж става ясно, че десетилетия наред местните са ползвали безплатен ток.  

Миньорският труд е тежък, винаги има риск. Долу се ходи тежко и 200-300 метра не се равняват на същото разстояние под небето. С годините въглищната прах се натрупва в белите дробове и води до антракоза. Дори и да не страдаш от клаустрофобия, има случаи, в които пак се усещаш като хванат в клетка. Всичко може да се случи. Може въглищата да се самозапалят... Над главата ти тежат около 16 млн. кубика пръст... Въпреки това, слезеш ли веднъж под земята, нещо отвътре продължава да те тегли надолу. Няма измъкване, твърдят старите миньори.  

"Не знам каква е тая сила. Всичките ми роднини работеха по забоите в мината. Баща ми беше копач. Майка ми също изкара трудовия си стаж под земята. От малък обичах да клеча до портала и да гледам как мама и тате излизат черни от рудника, а след смяната пак се превръщаха в бели хора. Наесен градът опустяваше. Всички момчета от горните класове тръгваха към Перник, за да продължат образованието си в миньорския техникум. Навремето тая професия беше на почит, пък и миньорите взимаха най-високите в страната заплати", разказва Кирил. А хората в Симитли допълват, че навремето в града е имало стари миньори с честно спестени в книжка по 100 хил. лв. Сега заплатите в рудника също се смятат за добри - дори и най-нискоквалифицираните работници получават над хилядарка.  

Кирил се шегува, че покрай инцидента в мината се е закалил в огъня и е станал още по-железен. В града е известен още като общински съветник от "Коалиция за Симитли", която стои зад кандидатурата на кмета на града Апостол Апостолов. Стига да иска, може да си намери и друга работа, но не ще. Благодарен е на пластичните хирурзи, които са се погрижили добре, за да прикрият белезите по лицето му. Само по ушните му миди - червени и месести, личи, че в онзи страшен ден огненото кълбо не само го е близнало, но и го е захапало до кръв.  

Придръпва чевръсто над китките си ръкави, после оголва за секунди и гърди и бърза да скрие страшната гледка от очите ни. Цялото му тяло до кръста е на кръпки и възли. Имаш чувството, че е съшито несръчно от измачкани парчета плат. Парчета с различни размери и с различен цвят, скрепени едно за друго с удебелени червени бодове. Всъщност

лекарите доста са се потрудили, докато го върнат от оня свят.

Със смъкнатия материал от долната част, са го "облекли" до пъпа. "Под земята е топло. Човек бързо се изпотява. Преди инцидента много обичах да ходя гол до кръста", разяснява пораженията си дългогодишният минен механик. Какво си спомня от онзи зловещ ден?  

"Пет минути преди нещастието всичко беше нормално. Почти целият ръководен състав бяхме заедно. Бях се подпрял и чаках един от колегите. В рудника не е за препоръчване да ходиш сам. Всичко стана за миг. Дяволска работа. Огънят излезе за секунди. Кълбото се появи изведнъж на горния подетаж - огромно, около два метра и половина. При детонация първо тръгва въглищната прах, огънят е отзад. Единственото, което си помислих в този момент, е, че с колегите ми е станало нещо страшно. Видях само, че лампата е паднала, а металната ми каска се е стопила. Десет минути по-късно, като се видях в огледалото, открих, че част от косата ми е овъглена. Отказах да се кача в първата линейка, за да има място за колегите, които са по-тежко пострадали. Набутаха ме насила. Един от нас тримата беше Росен, който по-късно почина. Едва на софийските павета разбрах колко съм зле. От високата скорост и друсането тялото ти вибрира, зъзнеш от болка и чупиш зъби от стискане", разказва Кирил.  

В болницата за пръв път се оглежда. Тялото му е опушено като на коминочистач, а под чернилката е напълно обелено. "Докторе, от това ще стане ли ръка?", пита малко преди да му ударят инжекцията, която го приспива за месец.

"Като видях ръката си, първото, което ми мина през ума, е, че никога повече няма да мога да свиря на кларнет", спомня си Кирил.

В продължение на 37 дни е на командно дишане. Дупката на шията, където е стоял дихателният апарат, докато е бил в кома, сигурно ще му остане за спомен завинаги.

"Имах късмет. Росен беше с по-малки поражения от мен, но не му издържа сърцето", казва мъжът, който живее втори живот, докато оглеждаме площадката, която прилича на малка жп гара.  

Върху линията са наредени едно след друго открити вагончета, натоварени с въглища. Товарът на всяко от тях тежи около два тона. Придвижват се бавно напред към бункера, където

вагонетките се обръщат на 180 градуса и се изтумбват

- казано на миньорски език. Оттам въглищата се качват по естакадата и отиват в сепарацията, където се разделят по размери и качествата и се чистят от камъни. По-едрите буци отиват за продажба на населението, по-ситните към ТЕЦ-овете, а празните вагонетки се връщат обратно в рудника. Част от продукцията на рудника заминава към Бобовдол.  

Кирил повдига глава нагоре към естакадата. Жена му е част от екипа, който сортира въглищата в сепарацията. Добре, че когато стана аварията, не беше на работа, за да гледа отгоре какво става, казва мъжът. И допълва. Миньорският правилник е написан с кръв. Близки роднини нямат право да работят в една и съща смяна, за да не се почерни цяла фамилия наведнъж при инцидент.

Какво го кара да се върне пак в рудника? Отговаря ни с въпрос. Един шофьор, като удари веднъж колата, слиза ли от волана? Ето го - и Илия Айков се върна от оня свят и също е вече под земята.  

"Мястото ми е там. За близо 24 години съм научил всичките тайни на рудника. Там съм на мястото си. Пък и заплатите са добри", признава Кирил.

 

Стари административни сгради с обелени фасади и счупени прозорци. Прекрачиш ли след табелата с надпис рудник "Ораново", сякаш се връщаш назад с няколко десетилетия. Таблото до вратата е натежало от некролози, сред които четем имената на загиналите през миналата година миньори... 

Искра Ценкова

Гръцки робосъздател стреля на месо по българи

13 юли 2013. 44-годишен фермер от Александруполис заплаши с карабина и  стреля по колата на двама българи, разгневен от факта, че са поискали да им се изплатят изработените надници. Случката се разиграва в четвъртък сутринта, а в петък гръцкият фермер се е предал в полицията. Срещу него е повдигнато обвинение от прокуратурата в Александруполис – опит за убийство.

Инцидентът се разиграл след като двама братя българи решили да поискат изработените надници от баща им, които фермера дължал. Когато се срещнали с гръцкия работодател, той отказал категорично, че дължи пари на бащата и ги заплашил с карабината си. След като българите тръгнали, фермера стрелял, за да ги изплаши, причинявайки щети на автомобила и само добър късмет спасил българите от сигурна смърт. Няма пострадали.

Това е втори инцидент, в който работодател стреля на месо по имигранти. Припомняме, че аналогичен бе случая с имигрантите от ягодовите оранжерии в района на Неа Манолада в област Илия. Дъжд от куршуми се изля  върху група от 200 имигранти от Бангладеш в Неа Манолада, защото поискаха да им бъде изплатено заработеното за 6 месеца. 30 души бяха ранени и настанени в болница.

newsbg.eu